Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта
със лист ухаещ в пури и куплети
го гледам е с треперещи крака
и мисля дъл' и той не ги прочете…?
И ако някога в безлунна нощ
до Вас случайно китката ми падне,
то туй е знак не толкова пък лош,
но знак е, че със сигурност съм гладна… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up