О, Ромео!
Защо си ти, Ромео, толкова пиян?
Крачолът ти е скъсан, костюмът ти – олян.
Аз чаках да ме любиш –
ти връщаш се в зори.
Взе нещо да се губиш
за ден, за два дори.
Че имай страх от Бога,
от детските очи,
поглеждащи с тревога
баща им как мучи.
О, Жулиета! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up