Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз
в нас върти неуморно безкрайното рондо
на все същия град и все същия коз,
че такъв ни е пътят, откакто се помним.
Ти към мене вървиш, аз към тебе вървя
по една траектория, трайна и проста -
ако някога свърши се тази земя,
ще повторим кръга огледално по моста. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up