Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен
Чувства се безсилен, застрашен
Не се вясва клетата Росица
Пила е от ручея и тя водица!
Изоставена е моята душица
Ах, Росица тази бяла гълъбица
Иска ми се някои ден поне
Комшията от нея да се отърве.
Тя ви се заклева, скъпи мой
В живота твой и на Радой
Да ви бъде вярна до захлас
Завърни се ти завинаги у нас!
Радиото ще увелича докрая
Винаги ще има мляко и попара
Ще ти говоря само за Росица
Тя нали е нашата сестрица!?
Ще съм ти съпруга занапред
Ще ти купувам и цигари, сладолед
Ще се завръщам късно следобед
Умислена, като след обред!
Това ще да е щастие семейно
Дано да не излезе нещо ненадейно
Някоя закачка луда на Росица
Ще вечеряме от гъбената й чорбица...
© Мария Николова All rights reserved.