Високи сгради, хладна пролет, вятър.
Спокойни и усмихнати лица.
Тихо е. Тук времето е спряло.
Ръми. Безмълвно стели се мъгла.
Всяко ъгълче прекрасно ми се струва,
мило и познато, че ни свързва.
В тази тиха уличка се чува
как сърцето ми с два удара избързва.
Разбрах защо небето тук е сиво,
щом погледнах в сините ти очи.
Не срещнах вече място тъй красиво
като Ротердам в онези априлски дни.