Как искам да съм роза без бодли,
с ухание, което упоява,
да спра дори и благородните лъжи,
за да не може никой да ме укорява.
Да спра да правя вечно грешки,
с които всичко да обърквам,
да се държа със всички по-човешки
и каши повече да не забърквам.
Но как да бъда по-добра,
като това си е природа!?
Човек ли си, тогаз остА
около теб върти се по неволя. ...