Дете - момиче и девойка,
разцъфва пъпка розов цвят.
Така отрязаната кройка
прилегнала е в този свят.
Лъчите галят сладострастно
цвета усмихнал се с роса.
Разнася аромата класно
събудена за миг жена.
А тя е роза дамасцена,
безценно масло за ерген.
С калем прихванели се гена
ще хапва той локум блажен.
С нея сладко да се обърка,
ще се облизва под мустак,
юнакът може и да мърка
като коте обвило крак.
Жената - роза е безценна,
бижу за мъжкото сърце.
Душата плаче, че е бедна,
ако липсва цвят с' стъбълце.
© Кремена Арменчева All rights reserved.