От тук си тръгна, както и яви се,
като видение, като мираж,
в незнайна лунна нощ... стопи се
и стана капка от пороен дъжд.
Но помниш ли, че гледахме луната,
от две различни точки на света?
Така пак бях със теб когато,
ти беше с друг - деня и вечерта.
А спомен имаш ли за роза на дървото,
„случайно“ сложена на пътя към дома?
И днес не знаеш от кого бе,
но би могла да е от мен, да би могла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up