Розата
Израсна розичка в калта.
О, колко нежна беше тя!
Какво божествено ухание
излъчваше това създание.
Щом погледът ми спре на нея
възторжен, възхитен немея.
И сякаш в приказна позлата
дъждът изкъпал бе листата.
С лудо биещо сърце
протегнах тръпнещи ръце
да я погаля, да прегърна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up