Ще се надвесят розите над теб.
Лицето ти ще скрият с топла ласка
и ще люлеят във уханни шепи
съня ти – продължително и страстно.
А ти ще се усмихваш, прероден
в пшенично зрънце, в слънчев лъч и птица,
ще грееш всеки щедър, хубав ден
на изгрева в потайната зеница.
Нощта щом спусне звездния си креп
и щом луната по небето се затича,
ще се надвесят розите над теб
и ще ти шепнат колко те обичам.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Лирическият просто е орисан
да е мишена посред розов цвят
и даже трънчетата да обича...