Розобер...
Капят пепелно розови листата...
от вихъра любовен отнесени...
ронейки се със сълзите на жената,
по-тъжни от късни есени...
Жената, чието сърце влюбено ограби...
сега то вехне бавно... с капки
плач болезнената нежност сподави.
И стича се по устните необич...
убийствено плавно...
За розобер ли е време?! Че
късаш и като цвете сърцето... ...