Jan 17, 2022, 8:28 PM  

Розово 

  Poetry
1202 12 29

Аз никога не дръзнах да осъждам.

На хорските очи обърнах гръб.

Заключена съм в земната окръжност,

но аз живея някъде отвъд.

Не чувствам болка, а вървя по огън,

а огънят във мене е роден.

Щом дишам и копнея, значи мога,

щом мога, ще се скрия в своя ден,

където  да играя със звездите

и с хиляди нюанси на живот,

където любовта ми е учител

и моят дъх е само неин плод.

Където с аромат на пролет идва

най-розовият изгрев с тих рефрен,

в цветя превръща храстите коприва.

Това, което търся, търси мен.

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??