*
* *
Насън дори и аз за щастие мечтая,
но питат ли ме що е щастие - не зная.
Навярно то е слънчев лъч след тъмнината.
Ако сега го срещна, как ще го позная?
*
* *
Далечен ден, цвят бял от спомена откъснат,
случайно ли, нарочно ли за мен възкръсна?
Внезапен вятър по страните ме погали
и нежни листчета в косата ми разпръсна.
*
* *
Прекрасна е нощта. Будувам аз и виждам
вълна огромна как към мен приижда.
Прашинка съм пред нея. С другите прашинки
в стената на живота нека ме зазижда.
*
* *
Опиянен от нежен аромат,
поисках да откъсна розов цвят,
но розата впи нокти във дланта ми.
Пих капка кръв и станах неин брат.
© Юлия Барашка All rights reserved.