Sep 5, 2013, 9:20 PM

Руини от чувства 

  Poetry » Love
503 0 2

Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.

Очите ми не пишат
и умът ми не чете
име на момиче -
разделило кръст на две.

В живота си, кротко, стоя,
а той е сам, на късен час -
любовта я изтърва
без да отрони зрънце глас.

Моят стих е само сън,
който ти не ще сънуваш,
за сбогом, мила, съм дошъл -
докато другия целуваш...!

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??