Русалка
Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:
"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.
Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up