May 30, 2010, 9:50 PM

Русалка 

  Poetry » Love
1016 0 11
Една русалка - порив неживян -
изплува върху бялата скала
и морски вятър - чувствен, замечтан -
косите ù златисти разпиля!
Заплувах към скалата с лекота!
Но се надигна гневното море!...
Мираж да беше бялата скала!
Русалката - измислена да бе!
И вместо слънце, пролетна омая,
валят оловни едри капки дъжд...
Морето да ми отмъсти желае,
усетило, че влюбен в теб съм мъж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??