Това е виното незнайно!
То нежно е като жена.
То с аромата си омайва.
То дава радост, топлина.
Наливай чашата пенлива,
а по стените, околовръст,
мехурчетата се подреждат
като колан на момин кръст.
Как свети в него кехлибарът,
роден от пристенска лоза!
То никога не се повтаря!
То е девическа сълза!
Наливай чашата пенлива
и с мен отново се чуди
защо в очите ти преливат
щастливи перлени сълзи!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Обещавам ти най-после
веднъж поне да се напия!
Край на бардовските пости
с Троянска сливова ракия!
Кабарне, мерло и перла
в облак всичко ще забуля,
че като отворя гърло,
очи лунни кат опуля,
ще забравиш що е есен,
и с какво се грозде мачка.
Ще подкараш друга песен,
ако съм гроздоберачка!