Предели безпределни с причина
надскочени, с устрем окрилени.
Старо русло, то за миг отмина,
в новото макар да сме "зелени".
Смелост блика - страхове отмива.
Напред е вярната посока!
Река от обич в сърца прелива,
макар понякога да е дълбока.
Гребеме със синхрон в житието
към онзи бряг, на щастие обречен.
Там детски смях осмисля битието
и всеки ден е празник безконечен!