Kristo (Христо Андонов)
390 76
Oct 19, 2006, 11:05 PM

Русото Момиче 

  Poetry
841 0 7
Русото момиче

Сянката поваля ме внезапно,
Нещо сякаш става с мен.
Нещо сякаш безвъзвратно
С мен се случва този ден.

Поглед замечтан в далечината,
Но и поглед ясно устремен.
Само следвах светлината,
За да видя, че тя гледа мен.

Искра запалена в очите.
Огън, бушуващ с печал.
Сякаш привличах искрите
И разбулвах ледения и воал.

На усмивката отвърнах с усмивка.
На погледа отговорих с чар.
Очите, на които ми се иска
Да бъда вечен господар.

Сякаш в тихата закачка се унесох.
Сякаш забравил бях къде и как.
И вътре в себе си го произнесох:
"Да очаквам ли от нея знак ?"

И доволен от приятната ни среща,
Оставих погледа и да наднича.
Оставяйки следа гореща
В очите на русото момиче.

© Христо Андонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??