Аз не съм дете, но по детски греша.
Отглеждам небе, приютявам звезда.
Нося криле – човешка ръка,
поглед, сърце, наивност,сълза,
дъно, безветрие, самота – светлина,
отляво на рамото – настанявам тъга.
Прекроена във времето - по начин суров,
внезапно от дясно ме напада любов.
И след толкова време, над 40 лета
става ми ясно защо мене избра.
По детски кръщавам свойте крила -
от дясно любов, от ляво – скръбта. ...