Ръцете ми
причинно-следствени
потъват в аромата
на човешките заблуди
вълшебен дар е сцената за тях
олекват и сънуват че летят
сред пеперуди
росата на предизгревните
римоденствия полепва
по сълзите на щастливите им мисли
по дяволите да вървят
затворите на цветовете
трептят ръцете ми и сричат
(не)равноделни светли истини
смиряват се (ръце все пак!)
преди да запълзят разчитат
собствената гамовидна същност
издигат се за да си простят
арпежите на смелостта
потъват в тях
сбогуват се с акордите
и се завръщат
(причинно-следствени)
в заблудите на женския ми свят
(заспивай, с тях прегръщам те!)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.