Ръцете ти ми шият болеро,
ще го наметнат пак върху ми;
една усмивка пак на Пиеро
Малвина ще събуди, ще целуне
очите ми със цвят на тишина,
на сън и истинска измама...
Навярно пак те търся вън в нощта,
а тя - нощта - е толкоз няма,
че даже и не зная аз кога
ще се събуди и ще проговори...
Селена е с Ендимион сега,
целува го и смее се в простора - ...