Ръцете ти говореха ми всичко...
И тънки бяха чувствените пръсти.
Задъхани, пълзяха сини жилки
от свода към безименния пръстен.
Привличаха ме тъй неумолимо!
Въздържах се едва да те докосна,
косите ти, лицето ти красиво
и тялото съзряло, плодоносно.
Събудих се - в очите си ми още -
с желание кафе да ми налеят
ръцете ти изящни, недокоснати,
от странната мечта на песнопея.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up