на Ники Комедвенска
Нямам броня, захвърлих си шлема,
мечът в ъгъла кротко ръждяса...
Всички битки са в минало време –
вече даже не помня врага си...
И ми липсва звъна на стомана,
онзи тропот на конски копита...
Свободата, със кръв увенчана,
само в хроники стари се скита...
Днес обрасват местата със тръни,
дето някога слава кълнеше.
Светла диря от огнени мълнии – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up