Ръка за ръка
Аз и ти, две деца в дъжда,
две видения нежни и девствени,
с преплетени пръсти, с туптящи сърца,
наблюдавахме изпадалите, есенни кестени.
Незнайно защо се чувствах виновно,
може би дъжда свързвах с плач,
някъде, някого някой гледаше любовно,
а аз бях най-щастливият човек в нощния здрач.
Ти погледна в очите ми нежно,
прокара ръка през кръста ми пак,
усмихна ми се мъничко грешно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up