Ръзлъка

Feb 3, 2008, 5:31 PM

Poetry » Love

1168 0 5

Броя!
Минутите пробождат ме като стрела.
Не ми горчи,
а просто ми е празно.
От самотата най-боли.
От спомени съм омаляла...
винаги плачех на раздяла.
Пресяда ми вината...
може би за теб не бях добра.
И в гърдите "Обичам те" заседна,
като въглен пари и боли.
Остана много нежност покрай мъката, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ръзлъка

Want to read more?

Random works