***
Отдавна не мечтая. Просто спрях.
И планове не правя... ни проекти.
Не ме разчувства ничий детски смях,
не се подготвям да изляза в петък.
И сякаш този свят не е за мен,
отблъсква ме ужасното му его.
Дали не съм на себе си във плен,
дали не съм се разделила с него?
Понякога си мисля, че греша
и съдейки го, му отварям рана.
Вървя през страховете си пеша,
отивайки си, искам да остана.
По-черен от нощта е този път,
на който спирам и не търся нищо.
А тялото ми - само кръв и плът
и няколко изстрадани въздишки –
дълбоки и болезнени, до страх,
убийствени и кратки, като писък.
Отдавна не мечтая. Просто спрях.
Откакто осъзнах, че няма смисъл.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Бойко!
-
Ужасно настроение, но ... Всичко отминава. И аз повечето време съм така. Но изненадите сами идват, не е нужно да мечтаем. Поздравления и поздрави.
-
Благодаря!
-
Дени, голяма си! 😊👍
-
Много е хубаво, Дени! Силно! Браво, голямо браво...
-
Благодаря, много!
-
Има познати моменти.
Кръстопътища и мисли, това е живота.
Хареса ми много, Дени! -
Аплодисменти, Дени!
-
Вале ❤️
-
По-черен от нощта е този път,
на който спирам и не търся нищо.
А тялото ми - само кръв и плът
и няколко изстрадани въздишки – -
Благодаря ви от сърце!
-
Дени, мечтай! Светът ще ти се стори чудесен!
-
"Пандемия на чувствата"... Търсенето на смисъл не е смисъла. Поздравления за звездичката, Дени!
-
Мечтаеш, но дълбоко вътре в теб,
дори не знаеш как, защо го правиш,
мечти – оазиси в пустинна степ
тъгата ти с любов раззеленяват
-
Прекрасно е! Мечтай!
-
Хей, благодаря ви от сърце!
-
Хей, момиченце хубаво, я се усмихни!🙂 Мечтите понякога подвеждат, но ние сме тук и сега, нали?! Прегръдка и поздравче. 🌹
Знаеш какво мисля за поезията ти, но те чета любов. -
Хареса ми!
-
Страхотно бисерче. Браво Дени!
-
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
