Рая (Рая Любенова)
15 13
Nov 29, 2006, 1:42 AM

С 

  Poetry
725 0 9
Смъртта споходи смелата ми съвест
и сълзи сребърни съдбата в мен стаи.
Със слънцето сбогувах се и слоест
спомен - същ съдник, в сърцето ми се скри.

Самотен сън се съжали над мене
и моя стая съгради от скреж.
А сивотата сякаш само стене
и страдайки сънува светла свещ.

А съскащия страх се съживява,
събира свитата си мене да срази
и старите ми светове споява,
сигурността ми скри и ме стопи...

© Рая Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??