на канибалd ( с патос :-) )
Душата ми - разцъфнала градина,
поливам със любов и светлина!
На всеки, който спре или премине,
венец изплитам с моите цветя.
Отвън си спрял и скрито ме мечтаеш -
че няма двор с такава красота,
пред който да се спреш и пожелаеш
да изобилства върху сухата земя...
Добре дошъл, крадецо непознат!
Твърдиш, че си от някаква планета,
със странно име и от странен свят. ...