Седефен копнеж посипва луната
на нощта върху голото рамо.
Серенада с вълните
тихо вятър припява,
гларус в мрака изплаква.
Звездни прожектори осветили са кея,
а там
сгушени два силуета -
мечта с аромат на дъга над море
и спомен, приличащ на пясък,
който бризът бавно разрошва.
Как искам
теб да врисувам
там,
в моето утре...
© Ласка Александрова All rights reserved.