С кинжал в сърце през пустош скитах
и с кръв в ръце душа си давех.
От черен камък аз излитах.
От слънчев пламък сняг аз правех.
Аз птица бях. Крила превърнах
с един размах във прах от страх, че
през слънчев ден със тях ще върна
пак радост в мен със полет славен.
Стъкло аз бях сребристобяло
от мисли меч разбил го цяло.
Заключен бях в на гарван тяло
и ден след ден намирах част от мен! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up