Часовникът върти стрелките,
Един след друг топят се дните,
Сезони четири се гонят,
Ту цвят посипват, ту пясък ронят
И както стелят се листата,
Тъй снежна става в миг земята...
Раждаме се без да искаме,
Осъдени от плътта да сме притискани,
Жадно първия дъх си поемаме,
До края искаме от живота да вземаме...
Един ден просто се обръщаме,
Назаем взетото трябва да връщаме... ...