С Богом, Галка
Реката днес е някак си смълчана.
Камбаната проплаква с глас неверен.
Не вярва никой, вече, че те няма.
Септември, бе рожден, но и последен.
И птиците се готвят да отлитнат,
но те ще се завърнат пролетта.
Сълзи, вместо усмивки бликат
и пълнят с мъка нашата река.
В кипящо вино, нож и кръст потапям.
и спомените почват да летят.
Кажи ми, как приятел се изпраща
щом няма път за връщане назад?
Подреждам думи като икебана.
Дали от горе ще ги прочетеш?
Не искам да използвам дума "няма",
но как това сама ще разбереш?
Нов щурец звездите ще разпява.
С Богом, Галка, вече ще си ти.
Раздялата ни, мъка я задавя.
В очите парят болка и сълзи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен, невероятен стих....остави ме без дъх!
-
Наистина стихът ти е изстрадан, Вальо! Сграбчи ме за гърлото и напълни очите ми... Разбирам те.... Преживяла съм подобна загуба... Но вярвай и се молѝ един ден да бъдете заедно в прегръдката на Бог ... А стихът ти е прекрасен...
-
С Богом, нека бъде...
-
"С Богом, Галка, вече ще си ти." Много оригинално. Стихът е много силно въздействащ! Браво!
-
Съболезнования, Вал!
Поклон!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
