Отивам си. Във вихъра на танца
със болката ми бягаме от теб,
в дълбокото ми празно ме очаква
една пътека, окована в лед,
а аз загубих балните пантофки
далеч преди дванадесет часа;
напивах се от твоите целувки
и махнах маската си, без да разбера.
И ти позна ме. Стреснат се отдръпна.
Аз чувах само на страха смеха.
Сама дойдох. Със болка ще си тръгна.
Кой казва, че се случват чудеса?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up