Mar 22, 2023, 7:31 PM

С босо сърце 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
371 4 16
Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите.
- Чуйте ме, спрете за бога, не бива да спите!
Нека душата ви своя прозорец отвори!
- Тя не е къща! - опитва се някой да спори,
после замлъква, изчезва и става мираж.
Въздухът чувствен поръсва сребрист макияж
и гравитират, пияни от жажда, мечтите.
Радостен звън в резедаво разнежва душите, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??