С чайките
Душата е с чайките по здрач,
миг преди да спре да те обича,
изпратена на дългия си път,
подкрепяна от вятър и безкрая.
Последният крясък ще разказва
как превърна сладката вода в солена,
хоризонта ми, преди да е удавен,
как сглоби между небето и копнежа.
Слънцето започва да се плиска,
сълзите тук се смесват със пейзажа,
щаслива съм от крехкост - лека. ...