С чашата към дъното
Всеки божи ден става със мисълта
как ще стисне в ръцете си чашката,
всеки ден върви по пътя към гибелта,
а така силна и неутолима е в него жаждата.
Всеки божи ден на ум все си повтаря:
"Днес наистина, наистина е за последно!"
До мига, когато кухненския шкаф отваря,
вижда бутилката и гледа щастливо, удивлено.
Всеки божи ден в нещо се превъплъщава,
става арогантен, понякога дори жесток,
зависим е, подвластен е, но не го признава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up