Oct 13, 2014, 10:31 AM  

С чувство за вина 

  Poetry » Love
733 1 7

 

 


Понеже във очите ти съм трън,
реших да си отида от живота ти,
настана мрак и суматоха вън,
от ужас потъмняха даже сенките.

 

Понеже любовта е писък луд,
небето замълча и се потули,
събудиха се птиците от сън,
намериха покой и се загубиха.

 

Замлъкна даже моята душа,
ранена от бодливите ти думи,
остава само пепел след смъртта,
за да не може никой да ни съди!

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??