Jan 22, 2009, 3:31 PM

С цвят на каркаде... 

  Poetry » Other
2152 0 34
Ооо, стига, Сатана! Ти пак дойде...
И май си по-досаден и от Господ!?
Не съм овца от райския харем.
И искам да съм лоша! И не постя.

Дошъл ли?!? Лъжа. Ти живееш в мен!
Не би си тръгнал. Няма да те пусна.
Наливам вино с цвят на каркаде.
Ръката ми е сраснала за спусъка...

Седни до мен. Диванът ми е твърд.
Не чеше нокти вече котаракът...
Какво димиш с лулата си, бе смръдльо?
... По-лошо ми мирише самотата.

И се подхилва, ама че наглец!
Във къщата ми... а ме изповядва.
Приличам ли на слънце?! Или вещица?
Красива, огнедишаща и ярка!

И мама беше. Ама ти не си!
Човек ли ?! Неее... Човеците умират.
А Господ, ако беше справедлив...
пак щеше да остане сеирджия!

Приятели, любими... Хитреци!!!
Използват те, предават те... И толкоз!
Да бяхме умни – за да им простим,
ама не сме. Проклета гадна болка!

А адските крила ще прогорят,
дори олтарите. И светлината.
На колене заставам пред Рогатия:
Иди си!... Постъпи като приятел.

2009

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??