В цветния залез виждам очи,
гледащи бодро към новия ден,
тръгва си слънцето с морни лъчи,
ах, тези очи – кехлибарен сатен...
Прозрачна и мека, тъмата пристъпва,
гали косите ми призрачен бриз,
кат' пролетен цвят сърцето напъпва
и спомени идат – неканен сюрприз!
Първа звезда озарява небето,
пътека си прави бледа луна
и тя като теб е видяла детето,
което се влюби и стана жена! ...