С душа на беглец

С душа на беглец

аз не спирам към тебе да тичам.

Тичам без да мога да спра,

просто, защото... те обичам...

И ето – до теб стигам,

протягам ръце за прегръдка.

От вълнение дори не мигам

и въздух не мога да поема и глътка...

И отново стряскам се насън...

Ръцете ми обгръщат празното пространство.

И отново в мен започва да боли,

защото в сърцето твое за мене няма място.

С душата на беглец съм,

сама... в тъмнината,

навела глава,

аз пак за тебе плача.

Тихо е... а моята душа 

при твоята иска да дотича.