Aug 27, 2014, 9:41 PM

С дъх на есен 

  Poetry » Love
855 0 1
Умира старата върба, защото идва есента.
За секунда мигнах и превръща се във вечна пак нощта.
Сълзите навътре ще се вливат,
страхуват се да не разкрият
началото на този път безкраен,
мрачен, злобен и потаен..
Потъваща и немощна като преди,
приема загубата и прегръща я с очи.
Остава кухата обвивка и спомен в кожа на змия,
хербарий на една усмивка, погребана под есенни цветя.
Късай, подарявай ми букети от тъга.
Гони ме по пътеки от стъкла, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??