Тази есен, с която не сме се разбирали
да я чакам с хвалебствена празнична песен,
се изля върху мен като ледена бира
с пепеляви шушулки на обрулени кестени.
Тази есен, която се стича от покрива,
не признава дъжда за уютно убежище.
Тича, спъва се, пада направо на мокрото,
и размахва сандали, и е истинско зрелище.
Тази есен е строга, но само в картините.
Всъщност плаче, когато й скрият боичките.
Тя мечтае да бъде сериозна и синя,
а пък всъщност е сложна и цветно – различна. ...