“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева
Тая храброст, момиче, заседна в гърдите ми,
а Гергана и Георги изпиха кафето
до утайка и спомени, в памет на зрителя,
който днес те изпрати директно в небето.
Но смъртта ще почака, по-скъпо е утрото
през което мълчи в голотата си агне.
И петлите проспаха надеждата гузни ...