May 26, 2012, 3:23 PM

С глас на китара 

  Poetry » Love
955 0 5
Потъва във залеза дългият ден,
надвит от нощта. Нежен звук на китара
напява от здрача минорен рефрен...
И нейде в сърцето ми болката стара
възкръсва отново. Да трови нощта
пак при мен е дошла... Е, поне е търпима.
Какво ли не мина през тази душа,
а и колко ли още остава да мине...
Премина и ти - както летен порой
от небето безоблачно в миг се излива
и изчезва отново сред юлския зной,
тъй и ти появи се - за миг... и отмина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Random works
: ??:??