С гняв на сълза
Откога не си ме чувствал
с тези длани, с тези устни.
И до мен не си заспивал,
както в изгревите летни.
Любовта ли тъжно-сладка
пак дошла е тук на пръсти.
Та проблесна диря кратка
в нощите ми пусти... пусти...
Но чуй вятъра среднощен,
че той познава ме добре.
Шепота ми тих, но мощен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up