Днес още със година остарявам
и времето за гушата ме стиска,
на двадесет и осем вече ставам,
старея знам, макар и да не искам.
Но няма как - и аз съм от пръстта
и трябва безусловно да приема,
че и при мен ще дойде старостта
и неизменно своя дан ще вземе.
А искам още толкова неща
в живота да успея да направя,
да знам, че съм оставила следа
и да ме има даже и след края. ...