С гърди напред?

Nov 20, 2008, 8:36 PM

Poetry » Other

601 0 0

Раждаме се някак си случайно,
без да знаем, без да искаме дори,
а после трябва да живеем
с желание, с изпъчени напред гърди.

Когато доскучае ни от тоз живот безсмислен,
когато слънцето ни не изгрей,
когато друго слънце не намерим,
какво е редно, как е правилно да се живей?

Редно? Ами... да! В живота ни така е всичко,
канони, правила, закони - навсякъде около нас.
Клатушкаме се между тях мъгляви
и реем се някъде в нереалността.

Душите ни подтиснати остават
и търсят спасението си със страст.
Душите ни вековно приковани,
а ние редом с тях.

И сега? Накъде е правилно да се насочим?
Напред - бездънна яма, назад - безизходен тунел.
Трябва някак си да се живее,
но как? С гърди напред?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.