Среднощен вятър чувства събуди,
докосна дъжда, мислите разпиля
и най-лошия лунен сън прокуди
с дъх на люляк, с лъх на липа.
Лик щастие очите докосна,
крила над сълзи се разтвориха,
молив зачеркна рима грозна,
думите смисъла си изгубиха.
В забравена песен на радостта
унила душа съня си намери,
мечта докосна си реалността,
изгубена лодка бряг откри. ...