plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
Oct 7, 2011, 3:12 PM

С изкаляни от локвите крака 

  Poetry » Love
822 0 5

Шум на токчета разкъса тишината.

След него трясък на врата.

Една от плочките - разместена и стара,

изпръска с кал красивите крака;

дъждът се сипеше и светеше във жълто,

като изплакан от далечната луна,

така добре се вписваше в декора

на тъжната й роля в този свят.

Притича и се скри в тъмнината,

а нямаше дори чадър,

изглежда бягаше от някой,

или пък търсеше...

към някой път;

Извика след такси - но безуспешно,

на пътя си остана сам-сама,

по токчета,

и мокра, и премръзнала,

с изкаляни от локвите крака.

Свали обувките и тръгна бавно

по булеварда нощен и студен,

не бързаше - за „никъде” се ходи бавно,

все щеше да пристигне някой ден.

Към „Никъде” се беше устремила

тя - грешната, натрапницата - тя,

откраднала от чужда обич 

в една дъждовна вечер със луна.

В главата ù кънтеше онзи трясък -

от токчета, от бяг и от вина,

оставаше ù болката да бъде

онази - другата жена.

© Пламена Троева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??